Златимира Кузмова: Смятам, че както сега, така и по-нататък в живота, с каквото и да се занимавам, интересът ми към литературата ще остане.
03-06-2016
Не забелязах колко бързо преминаха годините ми в това училище. В момента все още не мога да повярвам, че завърших и че никога повече няма да имам часове в тази сграда. Не съм се замисляла и за реалните възможности, които тази гимназия ми е дала - давам си сметка чак сега, когато виждам резултатите от целия труд през тези 5 години. Бях в DSD паралелка и наскоро получих диплома по немски - това беше може би една от главните ми цели през последните няколко години. Миналата година взех сертификат по английски език и започнах да уча руски. Докато в гимназията основното за мен бяха чуждите езици, до седми клас бях в паралелка със засилено изучаване на математика - затова избрах да следвам специалност, която съчетава и двете неща, и която да изучавам в чужбина. На пръв поглед не изглеждам като човек, който би следвало да има особен интерес към литературата. Още в първите ми училищни години обаче, когато нямаше определени предмети, на които се наблягаше, започнах да пиша стихотворения без някой да ме кара. Пишех почти всеки ден, докато накрая се явих на конкурс и включиха една моя творба в сборник. След това обаче приоритетите ми се промениха. Математиката изяждаше голяма част от времето ми, а тя е пълна противоположност на литературата. Изисква съвсем различен тип мислене и не позволява особена свобода. Въпреки това тя ми харесваше като предмет и реших, че писането при мен е било временно явление и че няма да проявя интерес към литературата отново. След време на хоризонта се появи немският и свободното ми време отново беше ограничено, докато не взех участие в конкурса на фондация "Стоил Куцев-Даскала" и не получих възможността да присъствам на летния лагер. Срещнах хора на моята възраст, които не само консумират това, което литературният свят им предлага, а и могат да вземат активно участие в него. Радвам се, че успях да завържа приятелства за тези 10 дни, защото в днешно време трудно се откриват хора, които се отличават по мислене и интереси от шаблонното. Спомних си какво е да бъдеш свободен, да бъдеш креативен, без да си оценяван или ограничаван в избора на теми. Оттогава може би станах по-амбицирана и в час по литература се занимавах с по-голямо желание. В 12-ти клас се явих на олимпиадата по български език и стигнах до Национален кръг. Това беше много неочаквано за мен, защото последната година в гимназията е доста натоварена и аз самата трябваше да сe подготвям за няколко изпита едновременно. Поради тази причина смятам, че както сега, така и по нататък в живота, с каквото и да се занимавам, интересът ми към литературата ще остане. Въпреки че моята специалност дори няма да се изучава на български, не мисля, че това ще ми попречи да продължа да се занимавам с литература, било то и под формата на хоби.
Златимира Кузмова